Луис Сепулведа, пътешественик по призвание, а понякога и по принуда, този път отваря вратата към спомените за околосветските си митарства.
От първите войнствени стъпки в политиката, направени под вещото ръководство на дядо му – пенсиониран анархист, през затвора и изгнанието в различни страни на Южна Америка, до щастливата среща с жителите на Патагония и Огнена земя, запокитени насред необятната пустош, досущ като влака, дал името на тази книга. Така се срещаме с малки момчета с големи сърца, със закоравели морски вълци, с преподаватели с по-голям афинитет към хазарта и платената любов, отколкото към университетската аула, със стари моми на ръба на истерията, с местни бардове, алтруистични радиоговорители, побъркани пилоти. Едно лично пътешествие, лъкатушещо напред-назад през континента, чиято истинска цел се оказва срещата на Сепулведа със самия себе си...