В момента не се приемат нови поръчки. Екипът на Bulbooks.com се извинява за причинените неудобства!
ISBN : 978-954-321-378-8
Брой страници : 240
Корици : Меки корици
Език : Български
Надин дьо Ротшилд e родена на 18 април 1932 г. в Сен-Кантен, работнически квартал на Париж. Тя се гордее с произхода си: баща й е монтьор в завод. От детството си се отличава със своята непринуденост и чувство за хумор.
Между 1952 и 1962 г. тя играе в поредица филми (под псевдонима Надин Талие). Оттогава поддържа връзки с някои звезди на френското и световното кино (за някои от тях разказва в книгата).
През 1962 г. се омъжва за Барон Едмон дьо Ротшилд (1926-1997) и влиза в най-влиятелните международни политически и финансови среди. В книгата си Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем баронесата разказва за трудния път на приемане в този световен елит.
Днес живее предимно в Женева и Париж. След смъртта на Едмон през 1997 г. империята “Ротшилд” се ръководи от сина им Бенжамен.
Днес идеалният ден би бил:
-8 часа – закуска с Хю Грант.
-10 часа – джогинг с Жан-Клод Кили.
-11 часа малко предизвикателство – shopping с Хулио Иглесиас.
-13 часа – обяд с Бил Гейтс.
-15 часа – посещение на Лувъра с Марк Леви.
-17 часа – чай с... Хю Грант! Да, знам, че за втори път вече, но какво от това?
-19 часа – аперитив с Оливие дьо Керсозон.
-20:30 часа – вечеря с... (тук в графика ми има дупка, ако някой проявява интерес...).
-23:00 часа – на дансинга с Яник Ноа.
-3 часа – прибирам се, опитвайки се да не вдигам шум…
Мъжете в моя живот имаха толкова различни лица, че бих могла да съставя цялостна панорама на мъжкото съсловие. Защото не всички си приличат. Бащински загрижени продуценти пигмалиони, плейбои от конните надбягвания, непрекъснато дебнещи някоя красива кукличка, младежи с външност на филмови звезди, влюбени в отражението си в огледалото, милиардери, желаещи да притежават онова, което не може да се притежава, политици, привличащи с властта си, интелектуалци с блестящ ум и непривлекателно тяло, приятели за една вечер, за един филм, за едно турне, когато смехът е по-силен от всякакъв афродизиак.