За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи четири години и половина в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Автобиографията му включва работа за „Радио России”, за телевизионната и радио компания „Дойче Веле”, за каналите „Евронюз” и „Russia Today” , бил е член на Кремълския пул. Част от съдбата му е работата като военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на „Хизбула”. Част от митологията за него са подозренията на колегите му от „Евронюз”, че е шпионин, защото просто „не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването”. Част от плановете му е да прекоси нощем с дрезина московското метро в търсене на тайнствен подземен живот. Част от въпросите в главата му са как би живял светът след глобална катастрофа и какво ще стане с модела на обществено поведение, след като обществото ни изчезне.
Дмитрий Глуховский се е опитал да отговори на тези въпроси като подложи героите от романа си „Метро 2033” на апокалиптични експерименти. Това е фантастичната антиутопия-притча за постядрена Москва, където оцелелите се крият от радиацията и от „новите форми на живот” в столичната подземна железница.
Разпилени групи хора основават градове-държави в станциите на метрото, търгуват, воюват и сключват договори помежду си. За да спаси своята станция, главният герой е принуден да прекоси цялото метро, да се запознае с новите социуми, които са възникнали междувременно, и да преодолява различни опасности. Но по средата на пътя е убит от заблуден куршум.

Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва е град призрак, отровен от радиация и пълен с чудовища. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро – най-голямото противоатомно скривалище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. И изход няма!
Животът под земята, като алтернатива на надземните мутации, се оказва толкова благодатна тема, че „Метро” може да се превърне в глобален проект. Към него проявяват интерес западни издатели на компютърни игри, които се интересуват и от правата за екранизация на книгата.
Според мен „Метро 2033” съвсем не е хорър фантастика, както го определят PR-те. Това е притча - коктейл между философия и социална критика, замаскирана като екшън.
„МЕТРО 2033” става една от най-продаваните книги, по мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм.