II. КЪМ ЪНДЪРГРАУНДА

КОГАТО членовете на „Пинк Флойд Саунд“ се събраха отново в Лондон след лятната ваканция на 1966 г., Питър Дженър все още чакаше. Той дойде отново в „Станхоуп Гардънс“ и каза: „Ще се радваме да се присъедините към лейбъла.“ Роджър му каза, че не се нуждаем от лейбъл, но затова пък се нуждаем от мениджър.

Това мигновено разпали смътните ни мечти за успех - блянове, които иначе можеха да се изпарят в края на лятото. Леко изненадани от упоритостта му, но нетърпеливи да използваме всяка възможност, накрая ние постигнахме съгласие, че Питър и неговият съдружник Андрю Кинг трябва да станат мениджъри на групата. Андрю си спомня, че в един разговор на тема мениджмънт съм казал: „Никой друг не иска да ни е мениджър, така че бихте могли да сте вие...“ Смятахме, че тяхната намеса е значителна стъпка напред, която ни дава шанс да се сдобием с няколко неща, всичките необходими, ако възнамерявахме да извършим прехода от любители към професионалисти: редовна, платена работа, сравнителна сигурност и някакво прилично оборудване.

Питър и Андрю се познаваха от училищните дни в Уестминстър. Бащите и на двамата бяха пастори: когато на Андрю му предстояло да започне последната си година в училище, родителите му трябвало да напуснат Лондон и решили да намерят добър християнски дом, където синът им може да отседне през това време. Следователно Андрю живял у сем. Дженър в Саутхол, в паство Сейнт Джордж. Питър беше с една година по-малък от Андрю, така че те всъщност не са се познавали в училище, но животът в една къща довел до общи интереси. За съжаление нямам спомени групата да е получавала някакви духовни напътствия от нечестивия съюз, възникнал в резултат на приятелството им. Все пак Андрю смята, че грижата за паството е полезна тренировка по мениджмънт в музикалната индустрия: „В паството трябва да си готов да се справиш с всичко и всеки, който влезе през вратата.“