Гръцкият историк Анастасия Каракасиду прави изследване върху процесите на постепенното грецизиране и национализиране на един район от Егейска Македония. В него са вплетени по блестящ начин житейски разкази, сблъсъкът на конкуриращите се национални каузи, трагичната съдба на бежанците и всичко онова, което създава съвременната физиономия на Егейска Македония. На този фон Анастасия Каракасиду осмисля проблеми като инструменталното насилие и властта, съдбата на личности и общности, проследява различните пътища на асимилацията и интеграцията, свързани с държавната политика, обратите в историята на региона и цялата гама от лични и групови житейски стратегии и истории. Авторката навлиза в теми, които са били табу в течение на десетилетия не само в гръцката, но изобщо в балканската историческа традиция.