Факторингът и договорът за факторинг спадат към новите, утвърдили се през втората половина на ХХ в., форми на икономически обмен. Настоящата книга съдържа анализ на тези две правни фигури от гледна точка на българското обективно право, както и на възможностите те да бъдат интегрирани в българската национална правна система. Така факторингът и договорът за факторинг по оригинален начин са вплетени в контекста на класическата материя на българското облигационно и търговско право. Като юридически инструменти на пазарната икономика факторингът и договорът за факторинг са слабо изследвани в българската правна литература. Затова настоящата книга идва да запълни една несъмнена нужда от монографично съчинение, което да осветли съществените характеристики на разглежданите правни явления и да положи началото на пълното им разработване и нормативно уреждане.