Един мъж търси изчезналата си жена, лутайки се като загубена душа между съня и спомена; загадъчният и меланхоличен Истанбул се преплита с пейзажа на собствения му живот и бавно разкрива многовековните си тайни. Опитвайки се да подреди мозайката на битието, Галип преминава от приказка в приказка. Духът му блуждае между съвременни и прастари загадки, пред него се отварят нови и нови врати към многоликата човешка същност и скритата в нашия свят втора вселена. В тази книга на тайни и знаци човек застава срещу огледалния си двойник и неусетно тръгва да търси и своята душа по вечния път към светлината.

Откъс:

Една черна книга, която художникът бе пъхнал с добронамерен хумор в ръката на сляп просяк, на огледалото се бе разделила на две и се бе превърнала в книга с два смисъла и с два разказа: обърнеш ли се към първата стена, ставаше ясно, че книгата отначало до край е само една и тайната се губи в нея.

***************************

В този свят, в който всяко нещо подражава на друго, всички разкази и хора са същност и копие на други, всички истории водят към други, та този свят слад известно време започнал да се струва на писателя толкова реален, та взел да си мисли, че никой няма да вярва на очевидно правдивите разкази; тогава решил да навлезе в един нереален свят, за който ще му бъде приятно да пише, а на читателите - приятно да вярват. Вижте още

Отзиви:

„Орхан Памук разказва като Шехерезада.”

Ню Йорк Таймс