Когато се родил третият син, майката не могла да спре напиращия поток от сълзи. Дали сърцето й се е радвало или e скърбяло? “Сълзите на мама” ни връща в детството на разказвача, възкресявайки спомените чрез посланията, които му препращат от миналото различни предмети: въртележката, стреличките, макетите, панделката... Светът оживява чрез говоренето за него, породено от тайнствена любима жена, която тласка героя към изповед. Но може ли да бъде превъзмогнат величественият глас на мама? Как да се преодолее обаянието на нарцистичната жена, която пленява и омагьосва? В своя пети роман, получил престижната награда “Дантан” за 2003 г., швейцарският писател Мишел Лая ни въвежда в лабиринта на широк спектър от чувства: жестокост, носталгия, страх, тъга, възхита и любов, за да ни напомни, че думите са многолики и могат да убиват, да прераждат, да възнасят, да прелъстяват и най-вече да лекуват.